Мнението от milak в детайли
ТЯ НАИСТИНА Е ГРАНДЕ
Последния ден решаваме да направим прощален тур и да се съсредоточим в района на Calle Mayor, в последен опит да видим още няколко църкви и пропуснати забележителности. Защото за накрая бяхме оставили Сан Франсиско ел Гранде и Св.Андрей Апостол. Още от далеч ги виждаме почти една зад друга. Докато се чудим в коя по-напред да влезем, аз за по-сигурно спирам един испанец да ни посочи коя, коя е. И тогава той ни цапардоса с новината, че трябва да побързаме, защото за обяд ще затворят. Аз занемях от възмущение и само запитах коя все пак да предпочетем, на което той отговори “Е, все пак ел Гранде си е гранде. Благодарим набързо и аз хуквам напред, където в дъното пред малко площадче се извисява базиликата Сан Франсиско ел Гранде. На касата скучаещ служител ни дава билетите и ни споменава нещо, че е добре да изчакаме групата, но аз съм влетяла вече вътре. Ахвам по две причини. Първата е, че попадаме в една огромна куполообразна църква /казват, че куполът и е по-голям от този на Св.Петър в Лондон. Диаметърът и бил 32 м. И като се има предвид, че бяхме единствени посетители ми се стори още по-огромна./ Втората причина е, че се оказва толкова сумрачно, че не можеш да се насладиш на видяното. До входа на всяка капела има по няколко ел. свещи, които излъчват съвсем слаба светлина за това огромно пространство. А и прозорците високо горе са с витражи, но не са така огромни като на готическите катедрали и светлината едва прониква долу.. И докато се опитваме да се огледаме и очите ни да свикнат с полумрака, вратите се отвориха слава богу, влезна една групичка испанци с екскурзовод, и започнаха обиколката си из храма. Ние веднага тръгнахме след тях. Тайната е, че пристъпвайки към всяка отделна част от храма, гида светваше лампи, за да можем да разгледаме подробно изписаните стени и тавани. И след това загасяше светлината след себе си. Макар и на испански успявахме да схванем поне отчасти за какво става дума. Да започвам и аз своя по-подробен разказ. Главният неф на църквата се намира под огромния купол, както вече казах. От двете страни на нефа са разположени и отделени една от друга, със сводове, шест капели. Пред всяка капела има огромни мраморни статуи на светците, чийто имена носят капелите св.Бартоломео, св. Матео, св.Тадео, св Кармен, св.Фелипе. Всяка капела има купол и е с различна големина и в различен стил - от мозарабик и ренесанс до барок и неокласицизъм. Олтарите във всяка капела са изработени от различен материал мрамор или дърво. Веднага вляво е капела св.Бернардо. В нея ранния Гойа е изписал фреската“Проповед на св.Бернардино от Сиена пред сицилийския крал Рене Анжуйски, по поръчка на архитекта Вентура Родригес. На нея художникът е изрисувал и себе си, сред богомолците. Освен стените, и таваните са целите изписани с фрески. В друга капела е изрисуван св.Франциск, в трета “Разпятието. На картината се вижда разпънатия Христос и как безутешно го оплакват Богородица и падналата ничком Мария Магдалена. Размерите на картините са огромни и заемат целите стени. Гледаме с ням възторг това пиршество на духа, но и трескаво се опитваме да заснимаме част от фреските, докато гида не е загасил осветлението. А той в това отношение беше твърде бърз.Явно с цел да не се злоупотребява със снимките, или францисканския орден го е закъсал финансово!? От друга страна, аз трескаво се опитвах да запиша имена на скулптури и на картини, май безцеремонно се опитвах да го накарам да повтори казаното и вървях след него с въпроси, но той твърде неохотно ми отговаряше на английски. Ами испанците като не питат нищичко!! Или всичко си знаят или.... Но все пак се държеше дружелюбно. Постепенно приближаваме към главния олтар. Трудно се намират думи при толкова красота. Пред олтара от двете страни, се извисяват мраморните скулптури на двамата равноапостоли Петър и Павел. Огромни и прекрасни. В центъра на олтара се издигат скулптурите на Богородица, заобиколена от апостолите Марко, Матей и св. Франциск. Зад тях на стената, разделена от позлатени пиластри, завършващи с красиви капители, са изографисани библейски сцени. А отпред на масичката за богослужение е поставен един златен реликварий и позлатени свещници. А целия таван и над олтара и над целия неф е изписан с прекрасни библейски фрески. От двете страни на олтара се издигат двата амвона. И на тях както на “Вратите на рая във Флоренция, върху позлатени плочи са изписани библейски сцени. Какъв фин рисунък! Точно на срещуположната стена на олтара, над входните врати има огромен орган, произведен в Париж, целият обкован в злато. С една дума великолепие, мащабност, неземна красота. Но разходката не свършва до тук. Минаваме през някакъв коридор и се озоваваме в голяма зала в стил рококо с прекрасни резбовани скринове с огледала. Високо на стените са поставени портрети на висши сановници от францисканския орден, както и ниша със св.Франциск. В единия ъгъл на залата са наредени скъпи бляскави одежди на висши духовници. Значи сме попаднали в сакристията. До нея има още една зала, пак в стил рококо, с дървени столове с прекрасна дърворезба, за клира, чийто таван е изографисан с библейски сцени. След като разглеждаме с нескрит възторг всичко около нас /жалко, че не разбираме испански, за да научим повече подробности/, се озоваваме в една малка галерия, чийто стени са отрупани с картини. Гледам картините, бясно записвам имената на испански и италиански художници Себастиано Ричи, Висенте Кардучи, Мануел де ла Круз, Веласкес, Франсиско Сурбаран, Рибера./Последните двама са ми ясни те рисуват май само библейски личности и сцени/. Всички тези картини са с библейски сцени и са събрани от различни францискански манастири. Тук както се досещате не си позволих да снимам. Накрая екскурзовода загаси последните лампи и отново се озовахме в църквата. Групичката се изниза, но на мен сърце не ми даде да си тръгна. Поседнахме на пейките и се помолихме за съкровени неща.
На излизане аз се захласнах по дървените врати, които бяха резбовани с прекрасни сцени. Виждайки възторга ми, скучаещия касиер се приближи и ни разказа историята им на добър английски. Вратите с изобразените сцени се наричат “Голгота. Има три сцени: “Добрият и “Лошият,а в средата разпънатия Христос. Легендата за първия разказва, че бил крадец, но с такова преклонение и състрадание наблюдава разпъването на Сина божи, че в очите на вярващите той е добрия, а другия заможния търговец, който е обърнал гръб на Христос и нехае за мъките му е лошия. Има и сцени от чудесата на св.Франциск, който е патрон на църквата. И тука нашия нов гид ни разказа какво символизират възлите от расото на св. Франциск /това е онзи светец с расото с качулка, препасан с въже, което има три възела, всеки от които символизира: бедност, покорство, безбрачие/. Вратите са изработени от специален орех и са наистина прекрасни с финия си рисунък. Тук снимах колкото ми душа иска. Сбогуваме се с любезния си домакин и правим кратка обиколка около църквата. Заснимаме куполите й. Зад нея откриваме малка терасовидна градинка с току-що засадени цветя. Посядаме на една от пейките, обхванати още от еуфорично настроение, но скоро потегляме. Бяхме така препълнени с прекрасни впечатления, че дори не пробвахме дали наистина съседната църква вече е затворена. За което още съжалявам. Но каквото и да описвам, моите слова са толкова безпомощно слаби да придадат това великолепие. То трябва да се види. Което ви пожелавам от сърце.
сакристия отделение в католически храм за църковни одежди и утвари. В това помещение свещеникът се облича за проповедта си.
Basílica de San Francisco el Grande10
Оценка
-
Транспорт/ Достъпност
-
"Трябва да се види"
-
Цена
-
Атмосфера
-
Архитектура
-
Огромната куполобразна базилика е римокатолическа църква в неокласически стил Основната и фасада гледа към площад Сан Франсиско, пресечна точка на ул.Байлен и Карера де Сан Франсиско. Наблизо и до Кралския дворец и до Calle Mayor. Започната през 1760 г. по идея на Карлос ІІІ е финализирана от Сабатини през 1784 г. Според някои предания тука някога е имало францискански манастир, изграден от самия св.Франциск през 1271г. През 1837 г. става национален мавзолей, но през 1926 г. е върнат отново на францисканския орден.
Цената на билетите е 3 евро. За пенсионери над 65 години - 2 евро.
Горещо препоръчвам.
