Мнението от milak в детайли
Плаза де Сибелес - моят фаворит
За мен този площад води класацията сред всички останали площади в красивия, белокаменен Мадрид. Може би, защото видях първо него и бях така запленена от чара му. Нали казват, че първия поглед, първата любов.... са най-силни Вече споменах, че първата ни цел в Мадрид беше Прадо. За целта излизаме на блестящата, шумна, забързана, делова, изискана улица Гран Виа. По черната асфалтова река препущат потоци от коли, но аз съм сляпа и глуха за тях, защото очите ми са запленени от красотата на сградите една от друга по-пищни, по-красиви. Не успявам да си затворя устата от възхита. И само повтарям на дъщеря си “снимай и тази сграда, и тази и тази.... В края си Гран Виа се пресича с улица Алкала - другата улица, която е с едни от несравнимо най- красивите сгради в града. Там някъде няколко художници бяха изложили графики на стария Мадрид. Но аз упорито търсех картина от днешния град и изпуснах шанса си да притежавам красив спомен от Мадрид. И докато все още цъкам с език и зяпам позлатения купол на Едифисио Метрополис и куличката на другата от двете най-известни сгради в Мадрид Едифисио Граси, улицата изведнъж се ширна и пред нас изникна един разкошен, великолепен, внушителен площад площад Сибелес!! Първо виждаме водните стълбове на фонтана, а сетне съзираме сред него величествената осанка на богинята на плодородието Кибела /на испански Сибелес/ да се кипри в колесница, теглена от два лъва. Легендата разказва, че това били боговете Хипомен и Атлант, които били наказани от богинята Афродита, вечно да теглят тази колесница.
Фонтанът е проектиран през 1777 г. от Вентуро Родригес, по времето на управлението на Карлос ІІІ. Богинята и лъвовете били изсечени от бял мрамор, а всичко останало от камък. Първоначално тази скулптурна композиция била разположена близо до двореца Буенависта, едва в края на 19 в. е преместена на това място. А целият този великолепен скулптурен ансамбъл заедно с фонтана е заобиколен със сгради в четирите си краища, едни от други по-прекрасни. Току зад фонтана е впечатляващият с огромния си мащаб, величественост и красота Palacio de Comunicaciones. Този дворец в необароков стил е построен по проект на Отаменди и Паласмоса. Днес в него се намира Централната поща. Другата впечатляваща сграда, съчетаваща в себе си няколко архитектурни стила е Испанската Банка. Намира се точно на ъгъла на улица Алкала, там откъдето започва Пасео дел Прадо. Това разстояние между двете сгради е спирка за автобуси. Но тъй като ние или вървяхме пеш или ползувахме метрото, не мога да съм полезна с информация, по кои линии се движат. На отсрещната страна срещу пощата се намира някогашния Дворец Линарес, днес известен като Casa de America. И накрая Двореца Буенависта, в който днес е разположен Генералния щаб. По протежението на улица Алкала тече неспирен поток от коли и автобуси, защото там е пътя и за летище Барахас.
Спираме на кръстовището, точно срещу Банката и започваме да снимаме фонтана, после пресичаме и отиваме на другата страна, откъм Пасео дел Прадо, приближаваме Пощата и я гледаме възхитено. Отново пресичаме и се озоваваме точно пред нея. А сетне съглеждайки в далечината Портата на Алкала, с риск да стана жертва на ПТП, заради неспирния поток от коли, почти заставам на платното, за да заснема по-добре портата. Луди, луди туристи!!
Казват, че футболните запалянковци тука празнували победата си. На мен не би ми харесало да присъствам на такова зрелище, но както и да е.
Този площад беше и последното място, с което се сбогувахме, защото точно до Пощата е спирката на автобуса за летището. Утрото беше мрачно, ръмеше. Явно и Мадрид тъгуваше за едни толкова възторжени, екзалтирани свои гости. Стояхме тъжни, но с някаква светла тъга, че сме усетили очарованието на този аристократичен, модерен, артистичен, денонощно пулсиращ, лудешки град. Разделяхме се с тайната надежда някой ден да се завърнем отново при него.
Plaza de Cibeles10
