От няколко дни и при нас вече е истинска зима сняг, студ, и леден вятър. Отгоре на всичко, снощи гледах един шведски филм, и почувствах, как душата ми замръзва не само от снежната обстановка, но най-вече, от студа в човешките отношения там. Затова ми се прииска да се провикна: Не искам да живея в скандинавска страна, /то пък, като че ли,някой се е втурнал да ме кандардисва да ходя там!/ колкото и да е уредена и социална. Искам си юга -мързелив, хаотичен, неуреден, недисциплиниран, но слънчев и щедър на топлина. Затова, ви предлагам да се качим на влака, и да се отправим, към един южен град в слънчева Испания.
Според нашия план, на втория ден от пребиваването ни в Мадрид, искахме да посетим Толедо, заради славата му на исторически, живописен град и стара столица на Испания. Бях изчела в интернет, всичко за гарата, от където можем да тръгнем, разписанието на влаковете, дори предупрежденията, да пазим чантите си там, от джебчии. Една мома англичанка се жалеше, че два пъти я обрали в навалицата/ Чак пък два пъти, ама ако е била пийнала или нашмъркана, що не!/. Не им вярвайте, сама се убедих в небивалиците по този въпрос. И така, във въпросния ден, още рано-рано, измъкнах девойката от леглото, за да се подготвим за пътуването, и за да не закъснеем за влака в 07.50 часа. Взехме метрото от спирка Gran Via, като преди това получихме информация от любезните служители там, които ни обясниха, че щом сме за Толедо, трябва да слезем на спирката, след гара Аточа. Влизаме във влака на метрото, пълно със сънливи пътници, отиващи на работа, и когато обявиха Аточа Ренфе, напуснахме метрото и се спуснахме по стълбите, да търсим билетните каси. Изчакваме търпеливо на рехавата опашка, защото до касиерите, се допуска само по един пътник. Идва и нашия ред, получаваме нужната ни информация,/всички служители са млади хора и разбира се владеещи английски/ купуваме си билети за отиване и връщане, и тъй като сме доста подранили, отиваме в едно от многобройните кафенета там, за да се освежим с кафенце, и да се подсилим с тестени изкушения. А после се отправяме към перона, докато дойде време за тръгване. След обявяването на влака за Толедо, заедно с тълпата пътници, се отправяме към композирания влак. Виждали ли сте влаковете Ренфе, тези великолепни, съвременни, летящи чудовища, с техния модерен дизайн? И интериора им, съответства на съвременните изисквания, за комфорт и удобство на пътниците. От любопитство надникнах и във WC. Боже, чисто като в аптека! И тогава, си спомних за тези помещения в нашите влакове, дори и в спалните вагони, и патриотичното ми чувство загуби още една точка, от сравнението. Разстоянието между Мадрид и Толедо, е някъде към 60-70 км., и се изминава за половин час, по-точно в 08.23 ч трябваше да сме в Толедо. Във влака, точно срещу нас, на седалката, седеше млада симпатична жена, и дъщеря ми завърза разговор с нея на английски. Оказа се, че е ветеринарен лекар и работи в Толедо. По време на разговора, ни препоръча какво да видим. Ако знаеше, аз какъв списък със забележителности съм подготвила, макар да знаех, че пак не ще успеем да видим всичко. Но бях трогната от отзивчивостта й. Дори, и тя ни предупреди, да си пазим чантите, тъй като по улиците има тълпи от туристи. А,бе, нима имахме вид на такива ливади, или беше предохранителна мярка от нейна страна?! Добре де, ще си пазим чантите, за всеки случай. Излязохме заедно от гарата, и се отправихме към автобусната спирка, за да вземем автобус за центъра, но кой номер беше, съм забравила за жалост. На една от спирките се сбогувахме сърдечно с нея, след като, предварително ни беше казала на коя спирка да слезем, И когато шофьора обяви Plaza de Zocodover, ние пъргаво скочихме. Това е централния площад, където се намира и кметството. От него се тръгва към замъка Алказар, към историческите забележителности, от тук тръгват атракционните влакчета за обиколката на града.
В късния след обед, претоварени с незабравими впечатления, пак от този площад, поехме към гарата за обратния път. И тогава видяхме в цялата й прелест, красивата, старинна сграда на гарата в Толедо, в стил мудехар! Този стил в архитектурата, в който се смесват арабски и испански влияния, /ХІІ-ХV в/ е най-изявен в Толедо и в неговите старинни църкви и сгради. Такава е и тази сграда, със своите сводести арки над вратите, дантелените каменни корнизи над тях, оформените в типичен арабски стил врати и прозорци, кулата с часовника. Не можем да спрем да съзерцаваме, да се възхищаваме и снимаме, тази последна за нас забележителност. Ами вътре красивите дантелени розетки над изрисуваните прозорци, дървения красив дантелен обков, са също толкова уникални и прекрасни, че чак не ти се тръгва. И все пак, правим последни снимки и се отправяме към пропускателния пункт на перона.
Когато се озовахме отново на гара Аточа, докато се насочвахме към изхода, попаднахме на прословутия тропически кът на тази гара. Наистина е красиво измислено. Сред цялата тази суматоха от пристигащи и заминаващи, запъхтени и изнурени пътници, откриваш, че изведнъж си попаднал в едно прохладно райско кътче. Този прекрасен оазис е оформен от различни видове палми и десетки други зелени дървета и храсти, цветя, и красиво оформени алпинеуми. За да е картината пълна, има и изкуствено езеро, в което мързеливо плуват водни костенурки, за радост не само на децата. От двете страни на този живителен рай има подредени павилиони с различни сувенирни стоки. Но най-хубавото е, че гара Аточа се намира почти в центъра на Мадрид, докато в Сеговия.. Но това е една друга история.
