Мнението от milak в детайли
Плаза де Ориенте /4/
Май на четвъртия ден решихме, че трябва да пообиколим и към Кралския дворец. Нали и до днес с малки прекъсвания Испания винаги е била кралство. Време беше да видим тази светая светих на Бурбоните другата кралска фамилия владяла Испания. Разбира се пеш ами то дето се вика ни е махала. А и няма нищо по-романтично да се разхождаш по улиците на един непознат, красив град като Мадрид. Аз докато не измина поне десетина километра пешком, считам деня за изгубен. Е, само не ме питайте вечер как допълзявах до леглото. Но важно е душата да е преситена с впечатления и емоции, нали заради нея бия толкова път. Първо кафето да си изпием на нашата улица , за да се поразсъним. Тогава реших да опитам и прехвалваните чурос с шоколад. Ами просто не струват. Нещо като нашите мекици, но дълги и с вид на толумбички. Но толумбичките са сиропирани, а тези.... Дори и топенето в шоколада не спасява вкуса. Не повторих, но това не значи, че вие не трябва да опитате. Но пък имаше разни други тестени изделия, на които не можех да устоя и да се наситя. Гледай сега за какви прозаични неща съм седнала да говоря, когато трябва да се настройвам някак си по-аристократично. И така излизаме на Гран Виа, тръгваме нагоре към Плаза Каляо, после вдясно по малките улички, където безпогрешно ме води моя гид, стигаме до Плаза Исабел ІІ. Това е малък площад, в чийто център се издига гордо статуята на кралица Изабел ІІ. А бе, по време на Гражданската война, комунистите я смъкнали от пиедестала й и я влачили по улиците, без да ги е еня, че уронват престижа й, моля ви се, но скоро нещата си дошли на мястото, и сега тя зорко наблюдава наследниците на някогашните си поданици, да не повторят грешката на предците си! Точно зад нея се издига красивата сграда на Кралския театър /разбира се, че в този район всичко е кралско/. Е, и тука има кафененца, и тука щъка по някой музикант, но общо взето е спокойно. Туристите минават и подминават, спират за няколко снимки и продължават. И ние направихме така. Тръгваме покрай театъра и ето ти го в дъното се белее горд, достолепен, внушителен - двореца. Но преди да стигнем до него точно отпред се е прострял един красив площад Плаза де Ориенте. Ах, площадите на Мадрид те нямат чет, всеки е единствен и неповторим, а всички са толкова романтични.Не разбрах -етимологията на думата и на испански ли е ориент и какво ориенталско може да има току до вратите на двореца, но кой ли ти казва. Самият площад е като че ли част от добре оформена градина, с красиви цветни фигури, с естетично подкастрени, в различни геометрични форми, храсти и големи, бухнали в зеленина дървета, а в центъра на този зелен оазис стои един живописен фонтан, разпръскващ прохлада. Върху постамент са се изтегнали два каменни лъва, над тях върху колона се извисява бронзовата конна статуя на Филип ІV. Тази статуя е дело на Нарсизо Паскуал и Коломер. Той всъщност я премества от двореца Буен Ретиро на този площад. Счита се, че тя е първата, на която коня е изправен на задните си крака и бая изчисления паднали, за да се намери баланса, за да стоят в такава героична и в същото време царствена поза и коня и конникът му. От двете страни на площада под дебелите сенки на дърветата са изправени статуи на разни крале, кралици и благородници. Районът около площада и двореца е само пешеходен и е рай за туристи и улични музиканти. Между площада и двореца минава широката улица Байлен. Тука вече започва голямото щъкане и щракане на туристи. Едни мургавелки са изложили испански национални носии на синьор и синьора, ама не забелязах някой да се е затърчал да се снима с тях. Точно срещу тях едно нежно момиче свиреше на арфа. А сградите около площада една от друга по-хубави, във френски стил с остъклените си тераси. И те излъчват и говорят за аристократизъм и богатство Под една от тях е приютено шармантното Café de Oriente, с елегантни чадъри и масички.
Пообиколихме площада, снимахме от разни страни статуята, поразхладихме се около фонтана, после се поразходихме под сенките на дърветата. Снимах се и до някои от статуите от лявата алея и все се опитвах да заема така по-аристократична поза, да го докаран поне до финеса на придворна дама, ама сега като гледам снимките опитите ми са били трогателно безуспешни!! Но площадът наистина е красив. Не знам как изглежда всичко наоколо нощем, защото така и не се наканихме да дойдем тук по вечерно време, но сигурно и тогава е много красиво. Но ние като истински скъперници цепим минутата и е време да продължим към следващата заветна цел. Все пак, последният ден, когато правихме прощалния си тур, отново бяхме тук и пак му се насладихме.
Plaza de Oriente10
